НАПОТО̀ЧВАМ СЕ, -аш се, несв.; напото̀ча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Само мн. и З л. ед. Проточваме се, тръгваме един след друг като върволица мнозина, много неща или всички; нанизвам се. Когато привечер добитъкът се напоточваше от паша, тоя прашен път се вдигаше в небето и засипваше селото. Ст. Даскалов, ЕС, 23. Откъм края на улицата се напоточи цял керван биволски коли. Т. Харманджиев, КЕД, 96.